Английските консерватори ще загубят следващите избори, трябва да си сменят чипа
Следвайте " Гласове " в
Има единствено един почитан политик в Консервативната партия, който сподели лидерски качества, осмели се да посегне на лоби, което съпартийците му по принцип поддържат, и резервира визията си макар риска да загуби конкуренцията за ръководител.
Риши Сунак е най-некомпрометираният претендент да оглави партията и да смени Лиз Тръс като министър председател на Англия. Той единствен сподели, че осъзнава какво е да си същински десен и закостенял полтик, а точно – да управляваш системите, тъй че да не предизвикаш радикална смяна в средата.
Когато консерваторите, чиято работа като цяло е да бранят положението на горната междинна класа, богатите и най-богатите, представяйки го като еднообразно дребен данъчен напън за всички, Сунак единствен предложи покачване на налозите. Ставаше дума за характерно повишаване – налога върху свръхпечалбите на фирмите от енергийния бранш. Мярката, добила известност в Обединеното кралство като Windfall Tax, е напът да се приложи в целия Европейски съюз, в това число и в България. Само абстрахираната от действителността Консервативна партия в Англия не си даде сметка, че рецесията затруднява даже междинната класа да поддържа стандарта на живот с три яденета и затоплен дом, даже без ипотека.
Дори без да се вършат обществени жестове, данъчните облекчения, които щяха да се употребяват основно от семейства с приходи два пъти над междинните, сложиха бюджета пред недостиг и изстреляха лихвите по държавния дълг. В прочут смисъл, консерваторите съвсем предизвикаха на Англия това, което нефелните български държавни управления в първите години на демокрацията, предизвикаха на българската стопанска система, с цел да се стигне до Виденовата зима. В същия смисъл и Риши Сунак има късмет да бъде за Консерваторите нещо като ранния Георги Първанов за Българска социалистическа партия.
Ясно е, че консерваторите ще изгубят идващите избори. Отлагането им ще избави достолепието на партията и ще й разреши да си припише част от заслугите за стабилизацията след вредите нанесени от Лиз Тръс и Каузи Куартенг. Когато и да се проведат те обаче, партията се нуждае от промяна на чипа, с цел да си върне старите позиции. Ако не разчита, че груповата памет и схващане на британското общество ще деградират, тя би трябвало да излъчи типичен водач. Някой, който вдъхва доверие и знае, че с цел да бъде устойчиво едно дясно ръководство, то би трябвало да зачита ползите и на социумите, които поддържат политическите съперници. С други думи – десен водач, който признава ползите на работническата класа и междинната класа, в случай че ще единствено с цел да не докара радикализация и болшевизъм от нов вид. Защото и това не е немислимо поради комплицираните времена, които предстоят за Европа и Съединени американски щати.
Риши Сунак има всичко належащо – елитно обучение, самосъздаден милионер в резултат на сполучлива кариера в капиталовото банкиране. Завършил е претендиращото за най-голяма човещина и въпреки всичко елитно частно учебно заведение – Уинчестър Колидж. През 640-годишната си история негово мото е, че няма значение произходът на човека или неговото благосъстояние, а какъв е той и по какъв начин живее – Manners Makyth Man (да, същото като репликата на Колин Фърт в „ Кингсман “). Разбира се, допустимо е да се излъчи и кандадит, който го превъзхожда, единствено че подобен просто липсва на хоризонта.
Връщането на Борис Джонсън, или някой от неговата групичка ще издаде добре прикриваните снобизъм и расизъм на английското общество. Цветнокожите британци могат да реализират доста, само че не и най-високата позиция. Случи се и в британското кралско семейство да отворят дума какъв цвят ще е кожата на децата на Хари.
Има единствено един почитан политик в Консервативната партия, който сподели лидерски качества, осмели се да посегне на лоби, което съпартийците му по принцип поддържат, и резервира визията си макар риска да загуби конкуренцията за ръководител.
Риши Сунак е най-некомпрометираният претендент да оглави партията и да смени Лиз Тръс като министър председател на Англия. Той единствен сподели, че осъзнава какво е да си същински десен и закостенял полтик, а точно – да управляваш системите, тъй че да не предизвикаш радикална смяна в средата.
Когато консерваторите, чиято работа като цяло е да бранят положението на горната междинна класа, богатите и най-богатите, представяйки го като еднообразно дребен данъчен напън за всички, Сунак единствен предложи покачване на налозите. Ставаше дума за характерно повишаване – налога върху свръхпечалбите на фирмите от енергийния бранш. Мярката, добила известност в Обединеното кралство като Windfall Tax, е напът да се приложи в целия Европейски съюз, в това число и в България. Само абстрахираната от действителността Консервативна партия в Англия не си даде сметка, че рецесията затруднява даже междинната класа да поддържа стандарта на живот с три яденета и затоплен дом, даже без ипотека.
Дори без да се вършат обществени жестове, данъчните облекчения, които щяха да се употребяват основно от семейства с приходи два пъти над междинните, сложиха бюджета пред недостиг и изстреляха лихвите по държавния дълг. В прочут смисъл, консерваторите съвсем предизвикаха на Англия това, което нефелните български държавни управления в първите години на демокрацията, предизвикаха на българската стопанска система, с цел да се стигне до Виденовата зима. В същия смисъл и Риши Сунак има късмет да бъде за Консерваторите нещо като ранния Георги Първанов за Българска социалистическа партия.
Ясно е, че консерваторите ще изгубят идващите избори. Отлагането им ще избави достолепието на партията и ще й разреши да си припише част от заслугите за стабилизацията след вредите нанесени от Лиз Тръс и Каузи Куартенг. Когато и да се проведат те обаче, партията се нуждае от промяна на чипа, с цел да си върне старите позиции. Ако не разчита, че груповата памет и схващане на британското общество ще деградират, тя би трябвало да излъчи типичен водач. Някой, който вдъхва доверие и знае, че с цел да бъде устойчиво едно дясно ръководство, то би трябвало да зачита ползите и на социумите, които поддържат политическите съперници. С други думи – десен водач, който признава ползите на работническата класа и междинната класа, в случай че ще единствено с цел да не докара радикализация и болшевизъм от нов вид. Защото и това не е немислимо поради комплицираните времена, които предстоят за Европа и Съединени американски щати.
Риши Сунак има всичко належащо – елитно обучение, самосъздаден милионер в резултат на сполучлива кариера в капиталовото банкиране. Завършил е претендиращото за най-голяма човещина и въпреки всичко елитно частно учебно заведение – Уинчестър Колидж. През 640-годишната си история негово мото е, че няма значение произходът на човека или неговото благосъстояние, а какъв е той и по какъв начин живее – Manners Makyth Man (да, същото като репликата на Колин Фърт в „ Кингсман “). Разбира се, допустимо е да се излъчи и кандадит, който го превъзхожда, единствено че подобен просто липсва на хоризонта.
Връщането на Борис Джонсън, или някой от неговата групичка ще издаде добре прикриваните снобизъм и расизъм на английското общество. Цветнокожите британци могат да реализират доста, само че не и най-високата позиция. Случи се и в британското кралско семейство да отворят дума какъв цвят ще е кожата на децата на Хари.
Източник: glasove.com
КОМЕНТАРИ